Беше толкова неочаквано и в същото време толкова хубаво. Никога не съм си мислела, че един непознат в дискотеката ще преобърне живота ми отново. Точно когато си мисля че всичко се нарежда и изведнъж се появява някой, който ме кара да плувам за пореден път срещу течението, да поемам рискове, за които може ви един ден ще съжалявам.... но да аз го срещнах. Дори името му не знаех, но погледът му казваше всичко... Плени ме усмивката му и начинът, по който се взираше в очите ми и наивността, с която ми взе номера.  Не веднъж ми се е случвало да ме свалят и да ми искат номера, но този път беше различно. Винаги отказвах да давам всякаква информация за себе си на непознати, но в този случай усетих нещо различно. Съвсем импулсивно и необмислено го направих ...не знаех как ще се развият нещата от тази нощ нататък, но това със сигурност беше една лудост... не мислех дори че този човек някога ще ми пише , но съм грешала. Започнаха смси всеки ден и всяка нощ, общувахме постоянно, макар и само виртуално. Не исках да предприемам нищо, защото той беше поредният женкар, който привлече вниманието ми, а си имаше и приятелка. Страхувах се да не бъда наранена отново...но и точно това, че е толкова трудно, почти невъзможно да бъда с него , ме караше да го искам все по-силно. След толкова писане, най-после дойде мига, в който трябваше да се срещнем и да бъдем само двамата. Вълнувах се толкова много, нещо в корема ми се беше свило, сякаш за първи път излизах на среща с мъж. И ето ние се видяхме. Той беше толкова хубав, чак изгубих ума и дума. Толкова много ми се искаше да го прегърна и целуна, но не посмях. Треперех през цялото време и всичко, което си бях намислила да му кажа изчезна в съзнанието ми. Разхождахме се и си говорихме за какво ли не. Беше като сън...но всеки сън си има край и ние трябваше да се прибираме. И така смсите продължиха и с всеки изманал ден ми се искаше все повече да го видя пак. Дали се влюбвах? Не можех да си го позволя....и не беше правилно. ..измина седмица до следващата ни среща, но този път той ме прегърна.... Не съм способна да опиша с думи как се чувствах в този момент... Беше толко истинско и не исках никога да ме пуска..  и под дъждовните капки, които се стичаха по лицата ни, той впи устните си в моите. Бях на седмото небе от щастие и усмивката не слизаше от лицето ми... всичко беше толкова хубаво, но знаех,че за този човек аз може ви никога нямаше да съм на първо място и вечно ще си остана момичето, на което взе номера в дискотеката, онази, която ще бъде тайната друга и никога тази, която ще бъде показана пред приятелите му. Вариантите бяха два: или продължавах да се задоволявам с третото място или спирах да си пиша с него и продължавах напред.... но дори и аз не знаех как да постъпя, защото сърцето ми казваше едно, а разумът съвсем друго...