Странната материя – по-плътна от неутронните звезди Наука 15 Януари 2015 © NASA"s Goddard Space Flight Center/S. Wiessinger

Неутронните звезди са космически обекти, чиято плътност на материята е една от най-високите във Вселената.

Една лъжичка „неутронна“ материя на Земята би тежала повече от материята, от която се състои Луната.

Според теорията, издигната от д-р Педро Мораес и д-р Освалдо Миранда от бразилския Национален институт за космически изследвания, в някои неутронни звезди може да протичат интензивни процеси, в резултат на които материята се „смачква“ толкова, че тя се превръща в така наречената странна материя.

А търсенето, откриването и изучаването на звезди, състоящи се от „странна“ материя, може да даде в ръцете на учените множество отговори на някои тайни и загадки на Вселената.

„Звездите, галактиките, планетите, всичко, което виждаме около себе си, и дори ние с вас се състоим от така наречената барионна материя – обяснява д-р Мораес. – Барионите – протони и неутрони – на свой ред се състоят от по-малки елементарни частици, известни като кварки, които биват шест основни типа (аромата).

И всяка барионна частица се състои от различен набор кварки. Например протонът се състои от два горни и един долен кварк, а неутронът – от два долни и горен.“

В недрата на неутронните звезди, в условията на трансцендентно налягане, температури и магнитни полета, барионите на обичайната материя може да се разпадат и да се превръщат в нов тип материя – в частици „странна“ материя.

Свойствата на тази материя все още са отвъд границите на нашето разбиране, но вероятно това би била „свръхтечност“, състояща се от няколко абсолютно нови типа субатомни частици.

Странната материя по своята природа е по-близка до обичайната материя от хипотетичната тъмна материя. От тази странна материя могат да се формират физически обекти, които могат да се видят и условно да се пипнат – продължава д-р Мораес. – Тя се отличава от обичайната материя с доста по-висока плътност, количество и типове кварки, от които се състоят нейните частици.

„Според нашата теория, подкрепена от математически изчисления, „странната“ материя може да се формира в недрата на неутронни звезди, чиято маса превишава слънчевата 1,3–1,4 пъти. В такива екстремни условия става възможно формирането на екзотични елементарни частици, състоящи се от кварки от три различни типа – горен, долен и среден.“

Поради високата плътност на материята „странните“ звезди трябва да имат по-малки размери от неутронните звезди със съпоставима маса. Например неутронна звезда с 1,2 слънчеви маси трябва да има диаметър около 15 километра. Звезда от „странна“ материя със същата маса ще има размер, по-малък от една трета от размера на неутронната звезда.

Виж ТУК

 

Ние не знаем дали неотронните звезди и черните дупки са реални физически обекти или само математически спекулации. За неутрооните звезди знаем че са редки космически обекти които които излъчват електромагнитна радиация чиито интензитет се променя с определена честота. Не съществуват научни методи с които това може бъде проверено поради колосалните космически разстояния. Ние имаме ограничена възможност за наблюдение и опознаване на реалността и прекалено големи нереалистични очаквания към фундаменталната наука, които не отговарят на нашите възможности и които хранят спекулативните теории на абстракционистите. В днешната наука същестува лошата тенденция да се обяснява реалността с невидими и неуловими имагинерни физични феномени иградени само на база определени представи за света и математически модели. Но тези модели не ги правят по-реалистични защото само с математика не може да се изследва света. Нужни са достоверни факти от научните наблюдения и експеримети. Математиката е удобен иструмен за описание както на реалните физични феномени така и напълно въображаеми. Света на елементарните частици е труден за наблюдение и пълен с неизвестности и странности поради това че самото наблюдение променя тяхното естествено поведение.

Благодаря ти за абстракционизъм като същество.