Прочетен: 3717 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2016 11:20
Не е лесно непрекъснато да впечатляваш красива и умна жена, която може да има всичко.
Три години по-късно остава едно нещо, което неизменно превръща недрата й в ручей, а погледа – в лунен лъч, изпратен за мен.
Разказвам й истории. За откриватели, мистици, за дуендето на света. Истории, които струят от душата ми и ме карат да светя. Съдбовният път на поета Фалуди, магическият театър на Борхес и Хесе, квантовото дао на Капра. Приказки, които я пренасят отвъд тривиалното, в по-пъстри измерения на реалността, където да си човек, придобива свещени пропорции.
Седим в джакузито на покрива на сградата. До нас са млада двойка от ЛА, дошли на пачанга във Вегас. Типични калифорнийци, за които само повърхностните хора не съдят по външността (при това без да са чели Уайлд). Обсъждат нощния живот на града. Новите клубове – Омния, Хакасан, къде е хот и прочее. Над нас в небето се врязва огромният лъч от върха на пирамидата Луксор. Впечатляващ е. Пичът коментира, че този лъч им струва десет хиляди на нощ за ток. Виждам как жена ми прави гримаса. Допреди малко сме слушали подкаст на Тони Робинс, а сега това.
Ето го моят момент.
Впечатлява наистина, казвам. Но не с каквото си мислите. Този лъч има две лица. Всяка нощ по него се издигат безброй души, чиито тела са погълнати от хазарта, бардаците, коката и алкохола. Божествената искра се оттегля в небето, а долу остава само животното.
Но лъчът има и друга посока. По него се спуска сияние. От онова, което, ако успееш да видиш, пречиства душата ти, като озарение.
Погледнете добре. Това е светлината, създадена от онези, в които е избухнал пожарът на любовта и пламъка на прозрението. Мистици, поети, дори императори като Марк Аврелий – хора, докоснали се до божественото в себе си и преминали през живота като метеор.
Един от тях е Уилям Блейк. В началото на деветнадесети век, той създава поредица от образи и поеми, които се врязват в метасъзнанието на човечеството, в ноосферата и в матрицата на реалността. Илюстрации към Изгубения Рай на Милтън и Божествена Комедия на Данте, стихове-въглени, пълни с видения и вечност.
Тези образи, побрали универсалиите, първоначалата на света, са прожектирани завинаги в морфичен резонанс. Особено тук в този град. Вгледайте се (те се пулят), това е канал между световете. Излъчва се нагоре (за 10 бинки на вечер), но също и надолу в своеобразна метафизична проекция.
Нагоре светлината пее:
Жестокостта — Сърце Човешко,
Ревността — Лице Човешко,
Ужасът — Божествено Човешко Тяло,
и Потайността — Одежда на Човека.
Уилям Блейк, Песни на опитността
Същността на Вегас е събрана в тези редове.
Надолу пее:
Милостта — Сърце човешко,
Жалостта — Лице човешко,
Любовта — Божествено човешко тяло,
и Мирът — Одежда на човека.
Уилям Блейк, Песни на невинността
Тази светлина носи пречистване за душите, надеждата че утре могат да бъдат отново блестящи и цели. Трябва само да погледнат нагоре.
Тя е мост между видимите и невидимите измерения. За нея Джон Дън, друг английски мистик, е казал:
Никой човек не е прозрял природата на светлината дотолкова, че да знае дали светлината е материя или качество.
Двойката ме гледат в ступор и не знаят как да реагират. Не знаят също, че всичко, което току що си измислих не беше за тях. Грабвам жена ми, която ме гледа втечнено и им смигвам на излизане. Дали някой ще бъде спасен тази нощ, казвам. Поне един със сигурност.
ДУЕНДЕ НА ИСПАНСКИ И БЪЛГАРСКИ
Дуенде, безспокойство, кеф
само на тъмно.
(А дали е така .....?)
След 403 години вампирката беше
станала чудесно човекоподобно -
в тъмнината! Може би щот се влюби?
И тогава реши, че е крайно време
ВЕЧЕ ДА ВИДИ ИЗГРЕВА !
Значи тъмнината не е проблем.
Или значи, че ти трябват 403 години.
Или значи, че ти трябва любов.
Но преди да стана вампир,
горното няма как да го разбера ........
:))
И водя битката всеки ден ......
А спокойствието ми е най-важно.
Те така.
Изпуснах нишката, това, което написах
има ли връзка с твоето писано?
Дори да няма - не е беда.
Едно качество може да унищожи, но по-бавно........